Posts Tagged ‘broncolor’

Моника Стивънсън е фотограф, който се занимава с предметна фотография и е изключително добра в това, което прави. Тя е и завършен фотограф на коне. Тя язди собствения си кон и се състезава в спорт, който може да се опише като „фигурно пързаляне на гърба на кон“, само че без леда и пайетените костюми. Но за конете след малко.

Моника Стивънсън – автопортрет
Дъщерята на баща – англичанин и майка от германско-чилийски произход, Моника е родена в Ню Джърси, но с маркетинг работата на бащата те се придвижват от континент на континент от ранното й детство. Това включва 6 години в Австралия, за година в Испания, по време на гимназията са разделени между Пуерто Рико (3 години) и Атланта, докато колежанските си години прекарва в Северна Каролина и Охайо. По-кратки пътувания междувременно включват Полинезия, Самоа, Фиджи и други места, които повечето от нас посещават само на филми.
Стивънсън за пръв път се запалва по фотография когато е около 6-годишна, докато гледа през рамото на баща си как проявява чернобели филми в банята. Подкрепена с това техническо ноу-хау и голяма доза кураж, тя става фото координатор на годишната книга на университета в Северна Каролина – Чапъл Бук. Тя също фотографира училищните спортни събития. Между скоро станалите известни баскетболни звезди, съученици на Моника, които тя заснема, са Майкъл Джордан и Джеймс Уърти. След завършването на колежа тя заминава за ‘големия град’.
Като новак в града Моника стажува и асистира на Албърт Уотсън, от когото научава перфекционизъм и дисциплина, Джеймс Войцик и Крис Колис, от които научава законите на контролирания хаос. Откакто започва да работи самостоятелно Стивънсън разработва две отличителни полета от изкуството на фотографията – предметна фотография в студио и коне.

Сред най-впечатляващите визии на предмети, които Стивънсън продуцира са нейните „течни“ снимки. Да уловиш предмети в течности е нещо, което много фотографи опитват, но малко правят толкова добре. За Стивънсън предизвикателството е да създаде визуално привлекателна снимка на предмет от нещо, което е всичко друго но не и статично. Голяма част от процеса е да открие осветление, което да отговори на редизвикателството да „улови момента“ в преносен и буквален смисъл.

Докато донагласянето на нещата във Photoshop е станало приемлив процес за много фотографи, по-добрите – включително Моника Стивънсън, знаят, че предпочитаният метод е да го получиш директно на камерата и да запазиш Photoshop-а за изчистване на ненужни капчици и разплисквания. А когато говорим за улавяне на детайл в летящи течности, да имаш правилното осветление може да направи разликата между добър кадър и невероятен кадър.
Интересуваща се от наука и технологии от детство, Моника бързо признава предимствата на системата broncolor. „Когато разполагаш с правилните инструменти, можеш да направиш всичко и започваш да виждаш нещата по начин, по който никога досега не си ги виждал“. Науката и естетиката, които дефинират системата broncolor са скокове напред други осветителни системи, а тя е особено привързана към наподобяващите клавиатура контроли на broncolor Scoro A4S паковете, които позволяват лесно да настрои параметрите на осветлението, което й трябва.
Късите продължителности на светкавицата (1/8000s – t 0.1 or 1/12000s – t 0.5), направени възможни от
broncolor Scoro паковете просто нямат равни. „С други източници на светлина финалния кадър никога не съвпадаше с това, което си представях, когато затворът се активираше. С broncolor, това, което виждах на екрана, често бе по-добро от това, което очаквах натискайки затвора.“
Описвайки разликите между предишни осветителни системи, които е ползвала и broncolor, Моника прави паралели между широките, 64-цвята кутии с моливи за рисуване и такава от 12 цвята. „Можеш да правиш красиви картинки и с двете, но творческите възможности на палитрата с 64 цвята са много повече от това, което имаш с 12-те цвята. С друго осветление има ситуации в които се препъваш, докато с broncolor определено имаш гладко плаване.“

Стивънсън отскоро започва да снима и видео, използвайки DSLR-ите, които поддържат и видео, излезли на пазара, и там тя също намира постоянния източник на светлина, който отговаря на нуждите й във формата на Kobold системата на broncolor. Балансиран за дневна светлина източник на светлина, който отразява гъвкавостта и точността на флаш системите на broncolor.
Проект, който Моника планира, е поръчката да снима Арабските коне, на Негово Превъзходителство Шейх Мансур Бин Зайед ал Нахиад от Абу Даби, страна, която Моника описва като да бъдеш на никое друго място, на което е била и пътувала, във всеки смисъл.
Заедно с фотографирането на тези внушителни коне, докато те тичат, Моника планира и серия от портретни фотографии на конете, преплетени с развяти от вятъра платове. Конете могат да бъдат плашливи, когато са изнендани от нещо и затова Моника планира да работи заедно с познат, който тренира животни, ползвани за филми, в ранните фази на планиране на проекта.“Ако му кажа – идвам след два месеца да снимам коне, които са заляти с кофи вода, той може да ги аклиматизира към това да бъдат заливани.“
„Това е също и проект, който изисква прецизна експозиция и тайминг, за които broncolor системата е известна“. Като запален ездач и състезател, Моника прави аналогия между добрата екипировка за снимане и доброто седло. „Понякога излизаш да яздиш и просто нещо не е както трябва и не знаеш дали е от коня, от теб, времето или може би седлото. Доброто седло прави по-доброто представяне, особено в състезанията по акробатично яздене, където диалогът между коня и ездача се състои в едва доловими, но точни жестове. А ако седлото пречи на този диалог, не ставаш пръв, втори или трети.
И точно както доброто седло позволява по-чист и по-интуитивен диалог между кон и ездач, същото може да се каже и за фотографското оборудване. Ако е дизайнирано добре, то върши работата си прецизно и надеждно, помага да се създаде по-течен, интуитивен диалог между фотографа и обекта. Затова Моника Стивънсън ползва broncolor, когато избира осветление.

Повече информация за и снимки на Моника Стивънсън можеш да намериш на http://www.monicastevenson.com.

Един от най-интересните аспекти на Олимпийските игри във Ванкувър беше възможността творците да покажат широк спектър от иновативни пърформанси и технологии по време на Дигиталното издание на Културната Олимпиада/Cultural Olympiad’s Digital Edition (CODE).
Повече от петдесет канадски режисьора се отзоваха на програмата, спонсорирана от компанията Bell Canada, в рамките на която те направиха къси филми по темата „Човешкото тяло в движение“. Онлайн премиерата на работата им се случи на 5 февруари, а филмите се показваха и по време на самите спортни събития през целите Олимпийски и Параолимпийски игри.
Раян Енн Хюс, фотограф и режисьор на филми от Торонто, изследва границите на технологиите за двуминутния кратък филм „RGB движение“/“RGB MOVE”/, ползвайки последната SLR технология и професионално осветление за студио, за да създаде алтернативен артистичен подход към движещия се образ – CODE описва това като „движещ се“ филм, който улавя силата на човешкото тяло по време на движение през върхов, модерен ърбън танц“.
RGB MOVE е микс от арт форми – модерен танц, музика, дигитална фотография, и видео.

RGB MOVE from Ryan Enn Hughes on Vimeo.

На vimeo има и „Зад сцената на RGB MOVE“ – филмче за използването на фото и осветителски технологии в проекта.
Раян Ен Хюс обяснява този завладяващ нов подход към визуалните изкуства: „RGB MOVE“ e моушън артс проект, който показва стила на Крумп танцьора Амадеус Маркез, като ползва уникален процес на заснемане и осветяване, отразяващ грубата енергия на танца. RGB e финансиран от CODE Motion Pictures, а премиерата му е на Олимпиадата във Ванкувър през февруари 2010.
Сниман изцяло с дигитални снимки и осветен с фотографски осветителни тела, този движещ се проект смесва границите между фотографията и киното.
Централен за естетиката на RGB MOVE е пауър пак-ът Scoro на broncolor. Супер бързото време за рециклиране и способност да се програмира поредица от светкавици, ни позволиха да осветим този проект не с постоянен източник на осветление, а с фотографски.
Два вида светлина бяха разработени за RGB MOVE – единият за бели сетове, а другият за черни. Снимайки в бърст режим на DSLR на 1/15-та от секундата, с една светкавица на кадър създавахме нашите кадри „на бяло“. По-дългата скорост на затвора от 1/15 от секундата миксираше разсеяната светлина от лампите отгоре със светкавицата и създаваше ‘призрачен ефект’. За „на черно“ кадрите си ползвахме способността на Scoro да прави много светкавици за един кадър. Това ни позволи да направим ефекта на многократно показване на нашия танцьор.
От техническа гледна точка, този проект не би бил възможен без елемент като Scoro. Чистата му и постоянна цветна температура, точен спред и способността му да се справи с над 25 000 светкавици в период от 12 часа ни помогна да направим RGB MOVE възможен.

За режисьора:
Раян Ен Хюс е базиран в Торонто режисьор и фотограф, работещ в областите на изящните изкуства и рекламата. Работата на Раян се разпространява комерсиално от Уестсайд Моушън. Със стипендия от Калмерс Артс (Chalmers Arts) Раян изследва нови технологии и експериментира с интердисциплинарни продукции. Клиенти на Раян са Олимпийските игри във Ванкувър, TD Bank Financial Group, Канадските въоръжени сили, Magenta Publishing, Laforet Visuals, Lithium Studios, St. Josephs Media, The New York Times, The Globe and Mail, Report on Business Magazine, Университета в Торонто.
Работата на Раян е призната и награждавана от редица организации, като той печели наградата за фотография на The New York Times, както и голямата награда на конкурс за снимка на Онтарио, между други.

Нова форма на фотографско изразяване.
В терминологията на сценичните изкуства, Scoro A4S може да бъде адресиран като „най-добър подкрепящ актьор“ – без тази технология и бързите времена за рециклиране, необходими за проекта, RGB MOVE не би бил възможен.
Предлагащ лесен за използване интерфейс и 3200 вата в секунда (джаула) мощ, Scoro A4S е ценен и заради трите си светлинни тела, в сравнение с двусветлинните на конкурентни модели. Можеш да избереш всяка комбинация от настройки, за да създадеш идеалната осветителна комбинация, от минимум 3.3 J до 3200 J на тяло. LED дисплеите на всеки панел ти показват идеално какви са настройките на светлината на един поглед с десет f/stop нива. LCD контролният панел предоставя изчерпателно меню на пълния обхват на Scoro сетингите, включително настройка на цветната температура в +/- 200K стъпки от -400K до +800K, продължителност на светкавицата, и мощност на светлината в джаули. Scoro A4S използва ECTC (Enhanced Color Temperature Control/Засилен контрол на цветната температура) за електронно стабилизирана цветна температура – резултатът е: много постоянно качество на осветеността, и можеш да ползваш всяка лампа на broncolor, произведена след 1972 г. насам.
Scoro A4S е много бърз, с максимална скорост от 1/12,000 от секундата. На “speed mode”/“бърз режим“ Scoro може да рециклира достатъчно бързо, за да даде до 50 светкавици за секунда. На t.01 продължителността на светкавицата 1/8000 секунда. Можеш да заключиш осем вида сетинги за бързо извикване.
При слабо осветени сетинги, типични за фото-студиото, можеш да намалиш и осветеността на LCD панела, както и да я донагласиш за по-добра видимост при снимки на дневна светлина. Силиконовата клавиатура също има осветеност за видимост във всички условия.
Scoro e дизайниран за преносимост – със своите 12.5 кг, можеш да го занесеш навсякъде, както вече правят много фотографи. Заедно с преносим генератор за полева работа, Scoro е фаворит сред комерсиалните и модни фотографи. Scoro A4S е с много хитър дизайн – RFS антената е вградена в дръжката за носене, където не се пречка, а и е много по-издръжлива от традиционните. Гумените омекотители на страните на пауър пак-а защитават машината и говорят за практичност на дизайна като за „истинския свят“. Връзките също отразяват опита на инженерите в broncolor – с положителни ключове кабелите се щракват в гнездата – изваждането е бързо и лесно, но само когато искаш да откачиш жиците.
За повече информация за Scoro Power Pack, можеш да посетиш www.bron.ca

С течение на времето, картините често са се променяли. Това се е случвало, както с умисъл, така и без. Реставрацията и ретуширането влизат в първата категория, а всякакви видове щети във втората. Ако след много години, нови и много фини пластове боя се наложат в тези случаи, те могат да реагират различно на ултравиолетовата светлина от по-старите, заради променения химичен състав.

Това става още по-видимо, когато върху картината е слаган лак (или защитно покритие). Лакът и цветовете на боята се променят с времето. В зависимост от художника, такова покритие е слагано на големи части, тук таме или въобще няма. Особено защото този лак (заради композицията и начина на полагането му) реагира различно на ултравиолетовата светлина, могат да се направят много изводи за живота на картината ако тя се заснеме с ултравиолетова светлина.

Този анализ може да се извърши много лесно с използвнето на UV приложението на broncolor в комбинация с лампа broncolor и съответстващ генератор. Имай предвид, че защитното стъкло на лампата, което има блокиращ ултравиолетовата светлина филтър, трябва да се махне по време на снимане.
За да се визуализират и по-старите слоеве картини и рисунки, върху които е рисувано трябва да се ползват по-големи дължини на вълната в инфрачервената област.
При нормални условия за снимане (като достатъчно разстояние до обекта без дълги серии с ползване на светкавицата на пълна мощ) и с използването на UV приложението, ултравиолетовата радиация не е проблем.